Многолюден жилищен район. Панелни блокове, нацвъкани нагъсто и между тях – малка детска площадка.
Хлапе седи посредата на площадката и вика:
– Мамо-о-о-о…
(По-високо) – Мамо-о-о-о…
(Див, неистов крясък, който се чува из целия комплекс) – Мамо-о-о-о…
От балкон на дванайстия етаж се подава жена:
– Кажи, Пепи?
– Кажи на тате да се покаже.
🙂 🙂 🙂
В аптеката:
– Имате ли ацетилсалицилова киселина?
Аптекарката:
– Сигурно имате предвид асписрин?
– Да, аспирин. Все я забравям тази дума!
🙂 🙂 🙂
Прибира се една мутра. Жена му:
– Ще вечеряш ли?
– А какво има?
– Ами черен хайвер, трюфели и бургундско вино…
– Уф, а как ми се ядат варени картофи!
– Ами изкарвай колкото другите и ти ще ядеш варени картофи!
🙂 🙂 🙂
Минава един през парка, гледа – детска площадка. Люлки, катерушки, пясък…
Приближава малко и какво да види – всичко край площадката е прекопано, зеят огромни ями, купища пръст и камъни, огромен дъб, изкопан с корените лежи напреки на алеята, а сред площадката лежи малко момиченце с кофичка пясък в едната ръка и лопaтка в другата.
– Момиченце, какво се е случило?
Детето едва отваря очи:
– Почивам си, чичко..
🙂 🙂 🙂
Детска площадка в кварталната градинка. Петгодишната Марийка дотичва до майка си и й казва възбудено:
– Мамо, имам си вече съпруг!
– Браво, Марийке, – подсмихва се майка й – и кой е той?
– Иванчо, дето досега си играхме на пясъка.
– И по какво разбра, че Иванчо ти е съпруг?
– Ами преди малко ми каза: „Събирай си боклуците и отивай при майка ти!…
🙂 🙂 🙂
Един срещнал на полето овчар с куче, кон и една овца.
– Може ли да поговоря с кучето ти?
– Как? Кучето не говори…!
– Здравей старо куче, как си?
– Ооо, супер съм, моят стопанин се отнася много добре към мен, храни ме, пои ме, разхожда ме по два пъти на ден…
Овчарят гледа изумен…
– Може ли да поговоря с коня ти?
– Конят не може да говори!?!?!
– Здравей старо конче, как си?
– Ооо, супер съм, моят стопанин се отнася много добре към мен, храни ме, гали ме…
Овчарят още по-изумен…..
– Може ли да поговоря с овцата ти?
– Ааааа, овцата много лъже…
🙂 🙂 🙂
Тате, когато порасна, ще стана известен певец!
– Да чукнем на дърво!
– Или художник…
– Да чукнем на дърво!
– Не, ще стана известен писател!
– Да чукнем на дърво!
– Тате, но защо трябва все да чукаме на дърво?
– Защото сме кълвачи с теб, сине…
🙂 🙂 🙂
Катаджия в леглото с жена си.
Изведнъж в съня си почва да ръкомаха, да сА мята и да крещи:
– Пенчо, ТИР! ТИР турски! спирай го, спирай!
Жена му го гали нежно по ръката и внимателно:
– Тшш – тшш – спи-спи – празен е!
Mekica.com Новини от България и света