Топ 5 на най-дръзките обири в историята

5. Обир като от „Глутница Кучета“

Перфектно планирани обири на диаманти обикновено има само във филми като „Глутница кучета“. Това вероятно се дължи на факта, че шансовете за успех не са големи, когато трябва да наемеш шестима произволни типа с цветущи прякори, които да действат заедно.

Въпреки това, през 2009г мафията в Лондон успява да извърши такъв обир, че крадците от филмите изглеждат като аматьори в сравнение с тях.

Планът, организиран и финансиран от неизвестни престъпни босове, разчитал на Крейг Калдъруд и Аман Касай, които наели професионални гримьори, за да ги състарят. Двамата „старци“ след това влезли в бижутерия на Graff Diamonds и се престорили на богати бизнесмени, търсещи подаръци за съпругите си. Когато служителите отворили витрините, мъжете извадили оръжия и прибрали бижута за $65 милиона. С това извършили най-големият диамантен обир в историята на Великобритания.

Разбира се, да се измъкнеш с плячката е най-важното при всеки обир и точно тук се намесила мафията. Когато полицията се опитала да стигне до местопрестъплението, на пътя били спрени по доста удобен за крадците начин няколко автомобила, които напълно блокирали достъпа. Мафиотите били изградили блокади от коли и оставили чист пътя за крадците да се измъкнат от града. Те пък моментално се възползвали от тази възможност и блъснали колата си в едно такси.

Калдъруд и Касай избягали с друга кола, но единия си изтървал телефона в първата. Благодарение на това полицията успяла да стигне до тях и да ги арестува, но диамантите така и не били открити. Смята се, че са ги предали на моторист по време на бягството си, който след това ги е доставил на мафията.
obiri
4. Истинската Банда на Оушън обира най-сигурния трезор

4

Най-нереалистичният обир в киното сякаш е този от „Бандата на Оушън“. Дори най-умните крадци предпочитат грубата сила пред сложните схеми, доближаващи се повече до магията. Това обаче ни води до Леонардо Нотарбартоло, който през 2003г извършва най-невероятния обир в историята, изпразвайки Диамантения център в Антверпен, Белгия.

По онова време, Диамантеният център в Антверпен е един от най-сигурните трезори на Земята – там се съхранявали голяма част от диамантите в света, които били защитени от бронирани врати, магнитни полета, сеизмични сензори, сензори за движение, топлинни сензори, доплеров радар и т.н.

Вероятно стигайки до заключението, че директно проникване в стил Мисията невъзможна не е най-добрата идея, Нотарбартоло измислил доста по-сложен план, за който се подготвял цели три години. През 2000г той наел офис в сградата и предал за съхранение в трезора малко свои ценни вещи.

Понеже това не е филм, няма как да разгледаме набързо планирането на обира и тренировките на Нотарбартоло, затова прескачаме до един уикенд през 2003г, когато необработени диаманти на стойност $100 милиона се изпарили от най-сигурния трезор в света. Това бил най-големият бижутериен обир в историята до тогава, като и до днес никой не е сигурен как точно се е случил.

По думите на Нотарбартоло, той и още четирима негови колеги с невероятни прякори (включително Геният и Чудовището) проникнали в трезора посред нощ, използвайки поредица от гениални методи – напръскали топлинния сензор със спрей за коса, покрили камерите с черни найлонови торбички, за да изглежда, че в сградата все още е тъмно, а накрая победили магнитната аларма с парче алуминий.

Щом влезли в трезора, крадците опразнили колкото могат кутии със злато и диаманти, работейки на тъмно, само по памет, след като безброй пъти били репетирали в точна реплика на трезора – може би ви звучи познато, защото в „Бандата на Оушън“ направиха същото. При положение, че официалното обяснение на полицията за обира е „магьосничество“, явно трябва да приемем версията на Нотарбартоло за истина.

Той и трима от четиримата му помощници са арестувани след откриването на косвени улики в торба за боклук край селски път (включително няколко видеозаписа от центъра и касова бележка от закупуването на видео система за наблюдение в тъмното). Нотарбартоло обаче излежал само част от 10-годишната си присъда (останалите получили дори по-малки присъди), а диамантите така и не били открити. Това вероятно се дължи на факта, че крадените диаманти са почти невъзможни за проследяване. Дори полицията да завари Нотарбартоло да се къпе във вана пълна с диаманти, не биха могли да докажат, че те не са негови.

3. Злодей като от „Шерлок Холмс“ задига най-ценното бижу в света

Преди Първата световна война, Лондон бил дом на Джоузеф Гризард – гениален престъпник, толкова ексцентричен, колкото най-големия противник на Шерлок Холмс, Мориарти. Гризард искал да извърши невероятен обир, просто за да намери работа на полицията, понеже разполагал с много свободно време и имал доста особени интереси.

Веднъж полицията обискирала дома на Гризард насред вечерно парти, търсейки диаманти, за които били сигурни, че той е откраднал. След като не могли да открият нищо и си тръгнали, Гризард извадил една шепа диаманти от дъното на купата си със супа, а гостите му го аплодирали.

Той дори използвал 2-килограмовата златна купа Аскът (даваща се на победителя в конни състезания), която бил задигнал от победителя, да сервира коктейли на своите гости, защото явно много обичал да краде неща, които вървят добре с храната.

Най-гордото му постижение обаче било кражбата на най-ценното бижу в света по онова време: перлена огърлица, струваща повече от всеки днешен диамант. Ако ви звучи неправдоподобно, не забравяйте, че тогава култивирането на перли все още не било измислено и те били изключителна рядкост.

Как е успял Гризард да задигне огърлицата? Колкото и странно да звучи, в онези времена било обичайно безбожно скъпи предмети да се изпращат по обикновената поща. Всички си мислели, че огърлица за милиард долара не би могла да бъде проследена, ако е просто анонимен пакет измежду милиони други такива (но не толкова ценни) пакети. Собствениците на огърлицата се смятали за доста умни, когато я изпратили от Париж за Лондон по пощата, но на Гризард тея не му минавали.

След като подкупил няколко пощенски инспектора, Гризард успял да открие ценната пратка и заменил перлите с изрезки от френски вестник и няколко бучки захар. Той правилно бил предположил, че това ще заблуди полицията, че крадецът е французин.

Примамката проработила за известно време, но накрая властите заподозрели, че зад кражбата стои Гризард, понеже наистина много ги дразнил. Те започнали да го следят с надеждата, че ще го спипат в опит да продаде огърлицата. Гризард обаче очаквал това и използвал своите връзки с организираната престъпност, за да следи полицаите, които го следели.

След известно време нелепата игра на котка и мишка приключила, когато бандитите на Гризард зарязали огърлицата в една канавка, където по-късно била открита от случаен минувач и предадена на полицията. Няма как обаче да не се чудим дали и това не е било част от плана.

2. Фалшификатор продава фалшиви картини на нацистите

Ако във филма има нужда от повече напрежение, героят обира лошите, вместо добрите – ченгетата може да го арестуват, но мафията направо ще го убие. Сега си представете как някой целенасочено се гаври с нацистите и ще си поговорим за Хан ван Меергерен.

Меергерен бил холандски художник, който така не постигнал особен успех със своите картини. Бил обаче брилянтен фалшификатор, който можел да пресъздаде всяка известна картина и копието по нищо да не се различава от оригинала. Когато нацистите (които обичали да „колекционират“ европейско изкуство) окупирали Холандия, Меергерен съзрял в това невероятна възможност да забогатее, като измами най-големите кретени на планетата.

Когато нацистите се появили, фалшификатите на Меергерен вече му били спечелили репутацията на легитимен дилър (макар всичките му картини да били 100% копия). Тогава той започнал да продава на известни нацисти, сред които Гьоринг.

Меергерен продал на Гьоринг новооткрита картина от Йоханес Вермеер, но както може да предположите, всъщност картината била нарисувана от него самия, но в стила на Вермеер. Първоначално Меергерен смятал да си признае, след като измамил следващия след Хитлер, но явно му е прищракало и решил да натрупа огромно богатство от фалшификатите си, междувременно превръщайки се в алкохолик и пристрастен към морфина. Внезапната промяна в решението му може да е имала нещо общо и с това, че „майтап бе, Уили!“ не е нещо, което нацистите биха приели добре.

Накрая Съюзниците спечелили войната и открили откраднатото от нацистите изкуство, но това създало нов проблем за Меергерен: фалшификатите му били толкова добри, че изглеждало сякаш той ги бил откраднал и продал на нацистите, поради което го арестували. Въпреки че си признал за всичко, картините му били толкова неразличими от оригиналите, че експертите, наети от обвинението, също не му повярвали и потвърдили, че лъжел, за да намали присъдата си. Едва когато се натъпкал с достатъчно алкохол и морфин, за да пресъздаде успешно картина на Вермеер, Меергерен успял да докаже невинността си. Или поне да докаже, че е виновен за нещо съвсем различно.

1. Банда задига всичките пари на Стокхолм и бяга с хеликоптер

Една от най-паметните сцени от историята на екшън филмите е тази с обира в „Жега“ от 1995г. Въпросният обир, извършен от бандата на Робърт Де Ниро, прераства в улична война с картечници и експлозии. Сценарият е толкова нелеп, че почти прилича на пародия, но група сръбски бандити успяват да извършат дори още по-невероятен обир през 2009г в Швеция.

Банда от 10 престъпници задигнали хеликоптер, кацнали на покрива на депо за пари на известна охранителна фирма и въоръжени до зъби си проправили път през него.

Веднага били повикани спец частите, но престъпниците вече били разположили шипове на пътя, за да попречат на колите да минат. Междувременно, десетимата проникнали в сейфовете и започнали да товарят стотици милиони долари в хеликоптера. След това отпрашили с плячката си, докато полицията все още се чудила как да влезе в сградата.

Сигурно ще си кажете, че и полицаите имат хеликоптер и сигурно е можело лесно да кацнат и те на покрива. Можело е, само че някой бил оставил чанта с надпис „бомба“ на входа за хеликоптерната площадка на полицията. Бомбата била фалшива, но забавила достатъчно властите, за да успеят крадците да се измъкнат.

По-късно някои от участниците в обира са арестувани и осъдени (на между 1 и 7 години затвор), но доста от парите така и не били открити, а това си е по-голям проблем, отколкото бихте помислили. Макар шведските власти да не обявяват колко пари са откраднати, можем да предположим, че са били адски много, понеже пускат официално предупреждение, че банкоматите в града може да останат без пари./themainline.bg

Източник: dnesplus.bg

Коментирай