В един хотел на закуска, един американец решил да се заяжда с Бай Ганьо:
– А бе вие, българите, целия хляб ли ядeте?
Българинът го погледнал и смутено казал:
– Да, защо?
– Щото ние в Щатите ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме, преработваме ги, правим кроасани и ги изнасяме за България.
Бай Ганьо продължил кротко да закусва, а америкънецът продължавайки да мляска с дъвката, се обадил отново:
– А ти и конфитюра ли ядеш?
– Ъхъ… – промърморил нашият.
– Ние в Америка ядем само пресни плодове. Остатъците ги събираме, преработваме, правим конфитюр и го изнасяме за България.
Българинът вдигнал глава и казал:
– Вие, американците, какво правите с презервативите след като ги използвате?
Американецът уверено казал:
– Как какво, хвърляме ги.
– А ние в България ги събираме, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите.
🙂 🙂 🙂
В санаториум на опашката за минерална вода си говорят три възрастни дами.
Първата:
– Вече съм на 62 години, а все още играя тенис. Вярно, не знам още колко дълго ще продължа.
Втората:
– Вече съм на 72 години, а всеки ден тичам по три километра. Вярно, не знам още колко дълго ще продължа.
Третата:
– Вече съм на 82 години, а все още съм девица. Вярно, не знам още колко дълго ще продължа.
🙂 🙂 🙂
Пристига мъж от задгранична командировка. Жена му го посрещнала, направила обяд, той го изял и казал:
– Там, като ядох в ресторанта на същата такава чинийка имаше златно звънче. Дреболийка, но ти е приятно!
После отива да си измие ръцете:
– А, при тях на всички пешкири има бродирана по една гола жена. Дреболийка, но ти е приятно!
Жената:
– А пък на съседа достойнството му е с един сантиметър по-голяма от твоето. Дреболийка, но ти е приятно!
🙂 🙂 🙂
По време на закуската съпругата казва:
– Сигурна съм, че не помниш какъв ден е днес.
– Глупости, много добре знам какъв ден е днес! – отговаря съпруга и тръгва за работа.
В 10:30 на вратата се звъни. Жената отваря и вижда на прага букет от прекрасни рози.
В 13:00 отново се звъни. Този път на прага намира кутия с любимите си шоколадови бонбони.
В 15:00 отново се звъни. Този път страхотно кожено палто.
Вечерта съпругът се прибира и тя му казва:
– О! Скъпи! Първо цветя, после бонбони, после кожено палто! Това е най-страхотния ден на Военно-въздушните сили в моя живот….
🙂 🙂 🙂
-Пиеш ли алкохол?
-Периодично…
-На какви периоди?
-През десет-петнайсет минути .
🙂 🙂 🙂
В аптеката:
– Имате ли ацетилсалицилова киселина?
Аптекарката:
– Сигурно имате предвид асписрин?
– Да, аспирин. Все я забравям тази дума!
🙂 🙂 🙂
Една баба и един дядо решили да се срешнат като на младини.Уговори ли си среща 2 часът пред часовниковата кула.Дядото отишъл,чакал,чакал,но бабата не дошла.Прибрал се в къщи и видял бабата да стои пред огнището и да се топли и я попитал:
-Защо не дойде?
Бабата отговорила:
-Защото мама не ме пусна.
🙂 🙂 🙂
Животните в гората си направили автомат за лимонада.Пускаш 10 стотинки и получаваш чаша лимонада.Веднъж мечката пуснала 10 стотинки,изпила си лимонадата и много и харесало.Пила,пила,пила но шестата чаша била на половина.Тя се ядосала и почнала да удря по автомата.От там се чуло едно детско гласче “Аз съм малко зайче не мога повече да пишкам”.
🙂 🙂 🙂
– Кой взима важните решения у вас?
– Ами как кой, мъжът ми естествено, нали е главата на семейството! Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите.
– Дайте пример?
– Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така… с ежедневието, с бита – подробностите, един вид.
– А по-конкретно?
– Ами по-конкретно… Аз например решавам кога и какво ще има за ядене, къде да излезем вечерта, къде ще ходим на почивка, къде да учат децата, къде да си купим къща, какъв да е интериора…
– А какви са важните неща, които той решава?
– О, ами нали ви казах – глобалните неща… Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване…