В зоопарка:
– Тате, защо тая маймуна гледа толкова лошо?
– Тихо сине, още сме на касата.
🙂 🙂 🙂
Урок в час по абстрактно мислене. Учителката задава въпрос:
– Какво е това деца, намира се до пътя и е сиво?
Петърчо:
– Стена!
– Правилно, но може и да е магаре до пътя. Какво е това, кафяво на полето?
Гошко:
– Купа сено!
– Правилно, но може и да е крава.
Иванчо вдига ръка.
– Кажи Иванчо.
– Аз искам да задам въпрос за абстрактно мислене. Какво е това, което като влиза е твърдо, сухо и продълговато, а като излиза е меко, мокро и се разтяга?
Учителката го хваща за ухото да го гони от час, а Иванчо продължава:
– Правилно мислите госпожо, но има и друг отговор – дъвка!
🙂 🙂 🙂
Иване!
Защо си се затворил? От мен ли бягаш? Моля те, недей така! Усещам, че имаш някакъв проблем! Моля те, отвори! Не сме заедно само за хубавите моменти! Искам да споделя и мъката ти с теб! Иванеее…
– Марче! Ма`ни се от вратата, ма! В тоалетната съм, остави ме на спокойствие…
🙂 🙂 🙂
В един коледен ден:
– Мамо, лампичките на елхата горят!
– Не се казва горят миличък. Казва се „светят“.
– В такъв случай, мамо, трябва да знаеш, че и пердето започна да свети.
🙂 🙂 🙂
В гората съм и копая дупка в 3 през нощта. Изведнъж намирам заровена торба злато. Побърках се от кеф и заподскачах от радост. Тъкмо казвам: “Мило, виж какво намерих!…”
… иии се сетих защо копая дупка в 3 през нощта…
🙂 🙂 🙂
Два кораба се срещат в тесен канал. Единият български, другият американски. Не могли да се разберат как да се разминат. Българският капитан: – Бегай у лево!
Американецът: – Гоу лефт!
И така цял час. След дълго умуване капитанът на българският кораб пита екипажа се:
– Някой от вас знае ли английски? Всички се ослушват и само готвачът се обажда:
– Аз знам… малко! Излиза той на палубата и се провиква:
– Ду ю спийк инглиш?
Всички американци реват: – Йеееее!
Ми бегай у лево!
🙂 🙂 🙂
Младеж влиза в аптека:
– Един презерватив.
– Само един ли – пита аптекарят?
– Да. Канен съм на вечеря при гаджето.
Младежът се замислил:
– Хм! Сега като си помисля. Тя има сестра която също става. Така че дайте
два.
Пак се замислил:
– Обаче и майка и не е за изпускане, така че дайте ми три.
Вечерта отишъл на вечеря. Цяла вечер се червил. Мълчал. Правил се все едно че го няма там. Накрая приятелката му го попитала:
– Защо мълчиш цяла вечер. Притесняваш ли се нещо?
– А ти защо не ми каза че баща ти е аптекар?
🙂 🙂 🙂
Шефът мъмри секретарката си:
– Напечатайте отново това писмо! Написали сте “Драги приятелю” на този мошеник, бандит, гангстер…
– Добре, сър. Бихте ли ми казали какво обръщение да употребя?
– “Драги колега”, госпожице!