(Луд Луд СМях) Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при…

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
– Ама те са на обратно!…
Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
– А това не са моите обувки!…
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
– А къде са твоите?
– Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
– А къде ти са ръкавичките?
– Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките..

🙂 🙂 🙂

Седи виетнамец на една дъска и пуши. Минава майсторът, вижда го, че не работи и го пита:
– К`во пра`иш ти, бе?
– Пуша. – отвърнал виетнамеца.
– Що не носиш дъската?
– Тежка е.
– Веднага да намериш още някой и да носите дъската!
Минава след малко пак и гледа двама виетнамци седят и пушат.
– К`во правите тука, бе?
– Пушим.
– Що не носите дъската?
– Тежка е.
– Отивайте да търсете още хора и да носите дъската!
Минава майстора отново и гледа всички виетнамци от строежа седят около дъската и пушат.
– К`во правите тука?
– Пушим.
– Що не носите дъската?
– Къса е…

🙂 🙂 🙂

Във времето на тоталитаризма. В магазина на МОТОТЕХНИКА влиза мъж и казва на продавача:
– Искам да си купя „ЛАДА“.
– Много добре! А какъв цвят желаете?
– Червена, моля.
– Добре, платете на касата 7800 лева.
– А кога ще си получа колата?
– Такаааааа, днес е 12 октомври 1975 година. Елате на 12 септември 1985 година.
– Извинете, а преди или след обяд да дойда?
– Че какво значение има, това е след 10 години!!???
– Не, бе, защото на тази дата, преди обед ще идва водопроводчикът…

🙂 🙂 🙂

Разпитват млад човек:
– Кажете, откъде купихте толкова качествена диплома за висше образование?
– Намерих я на улицата!
– Твърдите, че сте намерили на улицата диплома на ваше име?
– Абсолютно!
– И как ще обясните такова съвпадение?
– Не е съвпадение. Просто си купих паспорт на това име по-късно.

🙂 🙂 🙂

Видимо пиян студент влиза на изпит и едвам профъфля:
– Гусн профешор, шшжжеее исзпиптате ле един пиян сжтудентт?
– Ами ще изпитам, защо да не изпитам.
– Момччета….. ввнесете го!

🙂 🙂 🙂

Контролно.
Преподавателят внимателно следи учениците, и от време на време гони тези, които хваща с пищови.
През вратата поглежда директорът:
– Аааааа, контролно ли пишем? Тук сигурно е пълно с любители на преписването!
Преподавателят му отговаря:
– Не, любителите ги гоня. Тук са само професионалистите.

🙂 🙂 🙂

Баща телефонира на сина си, който живее в Америка:
– Сине, трябва да ти съобщя, че майка ти и аз се развеждаме. 45 години мъки стигат …
– Тате, не говори така. И то точно в навечерието на Коледа и Нова година!
– Не можем да се търпим вече. Това е. Но не смея да се обадя на сестра ти. По-лесно ще е ти да и го съобщиш. Отчаян, синът се обажда на сестра си, а тя се ядосва:
– Как може да се развеждат, на тия години? Остави на мен, аз ще оправя нещата.
Тя се обажда на баща си и му казва:
– Не може да се развеждате. И дума да не става! Нищо не правете, докато аз и брат ми не си дойдем!
Бащата затваря доволно телефона и се обръща към жена си: – Скъпа, всичко върви по план. И двете деца ще си дойдат за празниците и сами ще си платят пътя!

🙂 🙂 🙂

В училище учителката казва:
– А сега, деца, ще изучаваме буквата „х“.
Иванчо вдига ръка:
– Аз да кажа, аз да кажа!
– Млъквай, Иванчо. Ти още за буквата „п“ не си довел баща си в училище.