(Луд ЛУд СМЯХ) Краят на работния ден в голяма търговска банка. Чистачката плахо чука на вратата на директора…

Краят на работния ден в голяма търговска банка. Чистачката плахо чука на вратата на директора:
– Господин директор, искам да ви помоля, ако е възможно, да ми оставите ключа от трезора.
– Лельо Пенке, ти нещо не си добре! Как така ще ти оставя ключа от трезора?!
– Ами, добре. Щом не може – не може. Обаче да знаете, че вече ми писна да отключвам с кламер, за да измия пода вътре…

🙂 🙂 🙂

Татко Карло и Пинокио:
– Сине, ти искаше за Коледа подарък животинче, не се ли радваш?
– Но аз исках котенце или кученце.
– Е, не всички деца получават това, което са искали.
– Да, но този бобър ме гледа много странно.

🙂 🙂 🙂

Вика директорът на училището Иванчо и Марийка в кабинета си:

Вчера чух на тавана подозрителен шум.
Иванчо:

Не може да бъде.
Марийка:

Ха-ха, хи-хи…

Тази сутрин намерих там през*рватив!
Иванчо:

Не може да бъде.
Марийка:

Ха-ха, хи-хи…
-. Който вече беше използван!
Иванчо:

Не може да бъде!
Марийка:

Ха-ха, хи-хи…

И в него имаше дупка.
Иванчо:

Ха-ха, хи-хи…
Марийка:

Не може да бъде!!!

🙂 🙂 🙂

Обзалагам се на 12875630985474345721 евро, че даже и не сте си направили труда да прочетете числото отгоре, даже не сте погледнали, че съм сложил буква в него! Добре – сега обаче вече погледнахте, да ама аз не съм сложил буква! Забелязахте ли колко сме предвидими?

🙂 🙂 🙂

Иванчо пита дядо си:
– Дядо, може ли да се заглеждам по момичета с много къси поли и големи деколтета?
– Може.
– А по мини-бански на плажа?
– Може.
-А ако се разхождат по плажа голи?
– Може.
– А по какво не трябва да се заглеждам тогава?
– Когато заваряват с електрожен!

🙂 🙂 🙂

– Напоследък не мога да заспя.
– Аз също, но намерих решение. Броя наум до три и заспивам като къпан.
– Само до три ли?
– Е, понякога и до четири без петнайсет.

🙂 🙂 🙂

В едно селско училище назначили нова учителка – стара мома. Един ден кметът я извикал в кметството:
– Госпожице, полицаят е ерген, не искате ли да се омъжите за него? Малко е простоват, но е свестен.
Учителката се съгласила.
След сватбата, първа вечер:
– Жено, мама ми е казвала, че преди вечеря трябва да опъна жена си.
Сутринта невестата предложила да направи закуска и кафе.
– На мен тате ми е казвал, че преди закуска трябва да опъна жена си.
За обяд баба му била казвала първо да опъне жена си и т.н. След няколко месеца кметът пак вика учителката, да я разпитва:
– Как е семейният живот?
– А бе, вярно – човекът е простоват, ама… е от добро семейство!