
Конфликтът между Израел и Иран не е само геополитическа криза – той се превръща и във вътрешнополитически инструмент за израелския премиер Бенямин Нетаняху. От дългогодишната заплаха от Техеран до личните му юридически проблеми, войната създава възможности, които могат да пренаредят политическата му позиция.
Едно от най-значимите му постижения е убеждаването на Съединените щати да се включат директно във военните действия срещу Иран – нещо, което предишни израелски лидери не успяха да постигнат.
До момента конфликтът е взел хиляди жертви в региона, включително в Ливан и други държави, а глобалните пазари реагираха с рязък скок в цените на петрола. В същото време в самите САЩ се появиха сериозни разногласия – както сред демократите, така и сред фигури, традиционно близки до Доналд Тръмп, като Тъкър Карлсън и Джо Роугън.
Въпреки неясния изход от войната, за Нетаняху ключовият въпрос е политическата изгода.
1. Дългогодишната заплаха от Иран
От години Нетаняху предупреждава, че Иран се стреми към ядрено оръжие и представлява сериозна опасност за Израел. Досега обаче липсваше пряка военна подкрепа от страна на САЩ.
Сега ситуацията е различна – Вашингтон участва активно от самото начало. Дори без пълна победа, отслабването на Иран и съюзниците му, включително Хизбула и режима на Башар Асад, дава на Нетаняху възможност да представи Израел като доминираща сила в региона.
2. Делата за корупция
От 2019 г. насам премиерът е подсъдим по няколко обвинения в корупция. Критиците му твърдят, че военните конфликти му служат като средство за отлагане на съдебните процедури.
Наскоро той подкрепи призив на Тръмп към президента Ицхак Херцог за помилване – ход, който би му спестил евентуална присъда. Самият Нетаняху определи процеса срещу него като „абсурден цирк“ и настоя, че трябва да се съсредоточи върху войната.
3. Спорната съдебна реформа
Опитите за ограничаване на правомощията на съдебната система предизвикаха масови протести още през 2022 г. Въпреки това, с началото на военните конфликти общественото внимание се измести.
Правителството продължава да прокарва спорни законодателни промени, включително преструктуриране на ролята на главния прокурор и по-голям контрол върху медиите. Опозиционният лидер Яир Лапид обвинява властта, че използва войната като прикритие.
4. Натискът заради палестинския въпрос
Критиките към Израел за действията му в Западния бряг и Газа продължават. Насилието в региона нараства, а международни организации и държави настояват за ограничаването му.
Въпреки това, с фокуса на световната общност върху конфликта с Иран, натискът върху Тел Авив отслабва. Това дава на правителството повече свобода на действие по чувствителните въпроси.
5. Изборната перспектива
Преди ескалацията Нетаняху беше изправен пред реален риск да загуби властта, особено след събитията от октомври 2023 г. Основен негов конкурент остава бившият премиер Нафтали Бенет.
След началото на войната обаче обществената подкрепа за него леко се повишава, особено по отношение на способността му да управлява в кризисни ситуации. Това отваря възможност за предсрочни избори, в които той да се позиционира като силен лидер във време на конфликт.
Заключение
Макар войната с Иран да носи сериозни рискове за региона и глобалната икономика, за Нетаняху тя може да се окаже стратегически шанс. Съчетанието от външна заплаха и вътрешнополитически натиск създава условия, при които конфликтът работи в негова полза – поне в краткосрочен план.
Mekica.com Новини от България и света