Кои държави разполагат със стратегически петролни резерви и какви са техните обеми?

Ормузкият проток е ключовият морски маршрут, който свързва държавите от Персийския залив с открития океан. След като Иран ограничи преминаването през него, глобалните доставки на нефт и втечнен природен газ бяха сериозно засегнати. В отговор Международната енергийна агенция (МЕА) реши да пусне на пазара 400 милиона барела от стратегическите си резерви – най-голямата подобна интервенция досега.

Конфликтът, започнал на 28 февруари между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга, доведе до блокиране на транспортен коридор, през който преминава около една пета от световните енергийни доставки. Това незабавно повиши цените на петрола, като сортът Брент надмина границата от 100 долара за барел – значително увеличение спрямо нивата преди кризата.

Опитите на САЩ да възстановят корабоплаването чрез военен ескорт не получиха международна подкрепа. Впоследствие Вашингтон отправи ултиматум към Техеран, но напрежението продължи да ескалира, включително със заплахи за атаки срещу енергийна инфраструктура от двете страни.

Междувременно някои от най-големите производители в региона – Саудитска Арабия, ОАЕ, Ирак и Кувейт – ограничиха добива си, което допълнително задълбочи опасенията за недостиг на енергийни ресурси.

Какво представляват стратегическите петролни резерви?

Стратегическите резерви от нефт са запаси, съхранявани от държавите с цел защита при извънредни ситуации – войни, икономически сътресения или прекъсване на доставките. Те обикновено се съхраняват в специализирани бази и могат бързо да бъдат освободени на пазара.

Според МЕА страните членки поддържат над 1,2 милиарда барела в държавни резерви, а допълнителни около 600 милиона барела се съхраняват от частни компании, но под държавен контрол. Значителни количества се намират и в държави извън организацията, като Китай.

Най-големите притежатели на резерви
Китай

Макар да не е член на МЕА, Китай разполага с най-големите стратегически запаси в света. Програмата започва през 2004 г. с цел защита от ценови шокове и прекъсвания на доставките. Основните складови бази са разположени по източното и южното крайбрежие.

Официални данни рядко се публикуват, но според пазарни анализи запасите надхвърлят 1,1 милиарда барела. Китай е и основен купувач на ирански петрол, което увеличава значението на резервите му при евентуална ескалация.

САЩ

Съединените щати поддържат едни от най-големите държавни резерви сред страните от МЕА – около 415 милиона барела. Те са създадени след енергийната криза през 70-те години.

Складовете са разположени близо до ключови рафинерии и позволяват бързо освобождаване на до 4,4 милиона барела дневно. Резервът може да покрие приблизително 200 дни от нетния внос на страната.

Япония

Япония също е сред водещите държави с приблизително 470 милиона барела резерви. Те са достатъчни за над 250 дни вътрешно потребление.

Системата е изградена след петролната криза от 1973 г., а складовете са разпределени в десет крайбрежни локации. Част от резервите са държавни, други – частни или съвместно съхранявани с производители.

Обединеното кралство

Великобритания разполага с около 68 милиона барела (включително суров нефт и рафинирани продукти), достатъчни за приблизително три месеца потребление. По-голямата част се държи от частния сектор под държавен контрол.

Европейски съюз

Основните икономики в ЕС също поддържат значителни резерви:

Германия – около 177 милиона барела (суров нефт и продукти)

Франция – приблизително 120 милиона барела

Испания – около 150 милиона барела

Италия – близо 76 милиона барела

Тези количества обикновено са достатъчни за минимум 90 дни внос.

Каква е целта на освобождаването на резервите?

Координираните действия на МЕА и отделните държави имат за цел да ограничат ценовия натиск и да предотвратят глобална енергийна криза. Освобождаването на такива мащабни обеми показва колко критична е ситуацията около Ормузкия проток и колко зависима остава световната икономика от стабилни енергийни доставки.

Коментирай