
Президентът Доналд Тръмп се намира на труден кръстопът в конфликта с Иран. Не може да обяви убедителна победа, контролът върху ескалацията му се изплъзва, а последиците от евентуално оттегляне изглеждат не по-малко опасни от тези на оставането в конфликта, сочи анализ на CNN.
Засега Тръмп не е достигнал съдбата на президенти като Линдън Джонсън и Джордж Буш-младши, които продължиха вече загубени войни. Но предупредителните знаци се множат.
Ормузкият пролив — ахилесовата пета на конфликта
Блокирането на Ормузкия пролив от Иран — коридор, пред който преминава около една пета от световния петрол — е най-красноречивият знак, че нещата не вървят по план. „Не можете да говорите за победа, докато проливът е затворен“, категоричен е пенсионираният капитан от американските ВМС Лорънс Бренън. Военноморските сили на САЩ се колебаят да форсират прохода заради риска от евтини ирански дронове и противокорабни ракети — оръжия, срещу които военното превъзходство на Вашингтон се оказва ограничено.
Седемте фактора, които подкопават победния наратив
1. Кризата в Ормузкия пролив. Блокадата вече натиска нагоре цените на горивата и демонстрира, че дори масирана военна мощ не е достатъчна, за да принуди Иран към отстъпление.
2. Наследникът на Хаменей. Убийството на аятолах Али Хаменей при първите удари изглеждаше като голям успех. Но замяната му от сина му Моджтаба — смятан за още по-краен — превръща операцията в тактически провал. Демократите вече говорят за военен успех без стратегически резултат.
3. Израел не следва сценария. Дори Тръмп да реши да сложи край на войната, Израел невинаги споделя същите цели и срокове. Бомбардировките на иранската петролна инфраструктура от израелска страна показват, че Тел Авив гледа на регионалната сигурност като на непрекъсната мисия, а не като на кампания с крайна дата.
4. Размитите военни цели. Противоречивите послания от Белия дом относно целите на операцията затрудняват изграждането на последователна победна история — особено докато събитията в региона продължават да се изплъзват от контрол.
5. Ядреният въпрос остава отворен. Тръмп твърди, че е унищожил иранската ядрена програма, но МААЕ смята, че в завода в Исфахан все още се намират около 200 кг високообогатен уран. Докато тези запаси съществуват, Техеран запазва теоретичната способност да рестартира програмата си.
6. Иранците не се вдигнаха на въстание. Войната започна с обещание за свобода за иранския народ, но масови протести срещу теокрацията не последваха. По-вероятно е, когато бомбардировките спрат, режимът да отговори с нова вълна от репресии.
7. Цената у дома. Американците скърбят за загинали военни и усещат покачването на цените на горивата в ежедневието си. В щатите Вирджиния и Мичиган вече са регистрирани инциденти с насилие, свързани с конфликта. На този фон официалният оптимизъм на Белия дом трудно достига до обикновените граждани.
Тестът за издръжливост предстои
Тръмп е изправен пред класическия капан на „войната по избор“ — трябва да излезе от нея с видима победа, преди първоначалното военно предимство да отслабне и по-слабата страна да наложи война на изтощение. Краят на войните рядко е толкова ясен и категоричен, колкото победата от 1945 г., напомня CNN.
Mekica.com Новини от България и света