
Колкото по-дълго продължава една война, толкова по-силно се изражда подкрепата за нея сред обикновените хора. Тази закономерност важи навсякъде — но дали важи и за Русия? Повече от четири години след нахлуването в Украйна, отговорът на въпроса какво всъщност мислят руснаците за войната остава неясен.
Рейтингът на Путин: Реален или фасаден?
От началото на инвазията всички анкети в Русия показват едно и също — рейтингът на Путин не пада под 80%. Анализаторите обаче са единодушни: в авторитарна държава, намираща се във война, тези числа почти сигурно не отговарят на истината.
Проблемът е структурен. Дори относително независимите социологически агенции като „Левада“ провеждат интервютата си лице в лице в домовете на хората, при много нисък процент на отговори. Респондентите добре знаят, че критиката срещу Путин може да се разтълкува като нарушаване на законите срещу „разпространяване на фалшиви новини“ или „дискредитиране на армията“. При такива условия е напълно логично повечето хора да дават „приемливи“ отговори, независимо от реалните им убеждения.
Какво показват независимите данни
Независимите социолози оценяват подкрепата за войната на 60-70% от руснаците. Но и тези данни следва да се приемат с резерви. Показателни са косвените сигнали: ако подкрепата беше толкова масова, службите за набиране на доброволци нямаше да изпитват затруднения. Вместо това Москва разчита на финансови стимули, пропаганда и мобилизация на затворници. Стотици хиляди мъже търсят начини да избегнат фронта — напускат страната или се крият зад правни вратички. Хуманитарните помощи за войниците се събират предимно чрез училища и църкви, тоест под натиска на държавата.
Книгите, музиката и разводите казват повече от анкетите
Сред най-продаваните книги в Русия в момента са „1984″ на Джордж Оруел и „Човекът в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл — произведения за авторитаризма, травмата и моралната отговорност. Музикалните класации са доминирани не от патриотични химни, а от любовни балади и западни хитове. Процентът на разводи е сред най-високите в света, а раждаемостта непрекъснато пада.
Всичко това показва дълбока пропаст между пропагандните послания на Кремъл и реалния живот на обикновените руснаци — пропаст, която според редица историци е изиграла ключова роля и при разпада на СССР.
Икономическата стабилност — щитът на режима
Важна причина за реалната — не само декларирана — подкрепа за Путин е, че руската икономика така и не изпадна в дълбоката криза, предричана от Запада след налагането на санкциите. Режимът успя да поддържа относителна стабилност, което директно влияе на настроенията.
Освен това Кремъл съзнателно ограничава информацията за войната — скрива броя на жертвите, реалните военни разходи и избягва пълномащабна наборна мобилизация, разчитайки вместо това на платени доброволци. Дотолкова, доколкото войната не влиза директно в ежедневието на хората, много от тях предпочитат да не мислят за нея.
Ще се срине ли подкрепата?
Няма категоричен отговор. Режимът на Путин е наясно с историческите паралели и ще направи всичко по силите си, за да задържи властта. Но постепенното задълбочаване на разрива между официалната реторика и реалния живот е процес, който трудно може да бъде контролиран безкрайно дълго.
Mekica.com Новини от България и света