Иран срещу превъзходството на САЩ и Израел: стратегията на оцеляването и какво предстои

Анализ
Четири седмици след началото на войната картината изглежда ясна на повърхността: САЩ и Израел господстват в небето, иранската ракетна мощ е намалена с над 90%, а новият върховен лидер Моджтаба Хаменей не е бил видян публично. Но погледнато по-дълбоко, Иран не воюва за победа. Воюва за оцеляване — и прилага стратегия, която превръща слабостта си в оръжие.
Фазите на войната до момента
Войната се е развила в три отчетливи фази. Първата представляваше класическа операция „шок и страхопочитание“ — удари срещу военните възможности на Иран, ядрената му инфраструктура и политическото и военното ръководство. При нея беше убит върховният лидер Али Хаменей и редица висши офицери. Към 2 март американското Централно командване обяви локално въздушно превъзходство над западен Иран и Техеран — постигнато без нито един потвърден загубен американски или израелски боен самолет.
Втората фаза белязано ескалира конфликта извън границите на Иран. Иран изстреля ответни ракетни и дронови удари срещу американски посолства, военни бази и петролна инфраструктура в целия Близък изток, като се надяваше широкото възмездие да принуди противниците му към посредничество. Третата фаза — текущата — е войната на изтощение около Ормузкия проток.

Оръжието, което никоя бомба не може да унищожи

Ключът към иранската стратегия не е в ракетите, а в географията. В рамките на часове след началото на Операция „Epic Fury“ военноморските части на КСИР ефективно затвориха Ормузкия проток — без да разполагат с формална военноморска блокада. Вместо това Техеран превърна в оръжие комбинация от избирателни дронови удари, предупредителни радиопредавания и масово изтегляне на застрахователи от морски рискове, постигайки търговско затваряне на протока почти без кинетична принуда. Gerb
Затварянето има четири взаимосвързани нива. Първото е физическото: над две дузини дронови, ракетни и атаки с бързоходни лодки срещу търговски кораби от началото на войната, като Иран демонстрира способност да поразява плавателни съдове на стотици километри от самия проток. BTA
Петролните цени скочиха по-бързо, отколкото при всеки друг конфликт в съвременната история — суровият петрол Brent надмина 100 долара за барел на 8 март за първи път от четири години и достигна пик от 126 долара. Bunt Затварянето е определено като най-голямото сътресение на енергийните доставки от петролната криза през 70-те години.
Защо САЩ не могат просто да отворят протока
Пенсиониран американски полковник и бивш служител на НАТО е категоричен: „Не мога да си представя начин да се отвори и задържи отворен Ормузкия проток по военен път лесно.“
Причините са структурни. В продължение на над 40 години КСИР изгражда и усъвършенства своята стратегия за отказ на достъп до протока. Гигантските петролни танкери са притиснати в само два тесни корабоплавателни коридора. КСИР контролира три ключови острова, позиционирани точно по тези коридори, с подземна мрежа от бункери, рояви бързоходни лодки и противокорабни ракети.

Иран разполага и с космически разузнавателен сателит „Хайям“, разработен с руска подкрепа, който осигурява изображения с висока разделителна способност над Залива. В комбинация с руски електронни и морски разузнавателни активи той укрепва способността на Техеран да идентифицира корабни концентрации, да следи ескорти и да избира най-ефективното място и момент за асиметрично действие.

Иранската стратегия: пести ракетите, удряй инфраструктурата

Темпът на балистичните изстрелвания от Иран е намалял от началото на войната, като анализатори посочват два фактора: изтощаване на запасите и съзнателна стратегия за пестене на ресурси за по-дълга война. Булевард България Иранската тактика се е преориентирала към удари по енергийна инфраструктура на арабските съседи — Кувейт, Саудитска Арабия, Катар — с цел да разшири болката и да изолира САЩ дипломатически.
Иран е пресметнал, че американско-израелската военна кампания така или иначе би попречила на иранския петролен износ — чрез санкции или физическо прекъсване. Следователно логиката е да поеме загубата на приходи, като същевременно гарантира, че болката се споделя от другите производители в Залива и от световните вериги за доставки.

Какво предстои: възможните ходове

Анализаторите очертават няколко сценария в близките седмици.
Минна война. Конвенционалните военноморски сили на Иран са сериозно повредени, но асиметричните морски способности на КСИР — рояви малки лодки и подводници — почти не са засегнати и може да са предпочитаният следващ ход. Ако обаче Иран разпостели контактни мини в корабоплавателните коридори, това ще маркира най-високото ниво на ескалация — тъй като тези мини не могат да бъдат върнати обратно. Разчистването на водите би отнело месеци.

Наземна операция на САЩ. Преместването от Азиатско-тихоокеанския регион на 2000 морски пехотинци от 31-вата морска експедиционна единица е породило спекулации, че може да е свързано с план за завземане на остров Харг — иранския „портал“ към Ормузкия проток. Военните анализатори обаче са скептични: „Трудно, скъпо, рисковано — и без гаранция за успех.“
Ядреният въпрос остава нерешен. Кампанията може да уврежда съоръжения и да деградира инфраструктура, но не може лесно да елиминира самия ядрен проблем от въздуха, особено ако горивните запаси, know-how и скрити мощности оцелеят. Ако Вашингтон реши, че пълното унищожение — а не само забавянето — е целта, въздушната мощ вероятно няма да е достатъчна.
Преговори. Тръмп вече сигнализира за възможно „постепенно приключване“ на операцията. Администрацията обяви временно вдигане на санкции върху иранско масло в опит да облекчи енергийната криза — сигнал, че икономическата болка от затварянето на Ормузкия проток засяга и самите САЩ. Threads Иранско условие за всякакви преговори изглежда е прекратяване на ударите и признаване на новото ръководство.

Изводът
Иран не може да спечели тази война по конвенционален начин. Но не се нуждае от победа — нуждае се от оцеляване и от достатъчно болка за противника, за да постигне приемлив изход на масата за преговори. Ормузкият проток е в центъра на тази смяна. Иран е избягвал директното сражение и е преместил конфликта в полето на устойчив натиск. Географията, разбрана и умело използвана, запълва пропастта в грубата сила.

Войната влиза в четвъртата си седмица без ясен изход. Единственото, което е сигурно: колкото по-дълго продължава, толкова по-висока е цената за всички — включително за световната икономика.