Mekica.com Новини от България и света
Месец след началото на ударите на САЩ и Израел срещу Иран, конфликтът в Близкия изток продължава без ясна перспектива за край. Регионът е дестабилизиран, жертвите са хиляди, икономическите щети – в милиарди, а цените на енергоносителите достигат най-високите си нива от началото на войната в Украйна.
По данни на The Independent, над 4500 души са загинали само през първия месец от ескалацията, започнала на 28 февруари.
Ескалация без изход
Перспективите за бързо примирие остават слаби. Иран продължава да оказва натиск върху глобалната търговия чрез контрола си над Ормузкия проток, докато САЩ обмислят разполагане на допълнителни военни сили в региона.
Президентът Доналд Тръмп отправи ултиматум към Техеран за отваряне на протока, заплашвайки с удари по енергийна инфраструктура, но впоследствие удължи срока. В същото време иранските власти обявиха водния път за затворен и предупредиха за „строги мерки“ срещу нарушители.
Мащабът на военните действия
Според CENTCOM, още в първите 24 часа са поразени над 1000 цели от американските сили и около 750 от израелската авиация. Две седмици по-късно общият брой на ударите достига 15 000 обекта.
Анализ на CSIS показва, че след първите дни интензитетът се стабилизира на 300–500 цели дневно.
Министърът на отбраната Пийт Хегсет съобщи, че са унищожени над 10 000 цели и потопени повече от 150 ирански плавателни съда.
Цената на войната
Разходите растат бързо. The Washington Post съобщава, че САЩ са използвали над 850 ракети „Томахоук“, всяка на стойност около 3,5 милиона долара.
Оценки сочат, че само за първите седмици щетите и военните разходи възлизат на между 1,4 и 2,9 милиарда долара. Общата цена на конфликта вече се измерва в десетки милиарди.
Паралелно с това Иран е изстрелял стотици ракети и хиляди дронове срещу цели в региона, включително държави, приютяващи американски бази.
Регионален и глобален обхват
До момента в конфликта са въвлечени поне 16 държави, а последиците се усещат далеч извън региона – особено в международното корабоплаване и енергийните доставки.
Хуманитарна катастрофа
Цената за цивилното население е тежка. Над един милион души са напуснали домовете си, а стотици хиляди деца са принудени да бягат.
В Иран има данни за масови арести и екзекуции след протести. В Ливан боевете между Израел и „Хизбула“ доведоха до нова вълна от разселване и стотици жертви, включително деца.
Петролен шок
Контролът върху Ормузкия проток – през който минава около 20% от световния петрол – доведе до рязко поскъпване на суровината.
Цената на петрола се покачи от около 72 долара за барел до 90–100 долара, като сортът Brent достигна пик от 120 долара. Това оказва сериозен натиск върху глобалната икономика и инфлацията.
Икономически последици
САЩ харчат приблизително по 1 милиард долара дневно за военни действия. Прогнозите сочат, че глобалният икономически растеж може да падне под 2%, а инфлацията да надхвърли 4%.
Засегнати са и цели индустрии – от туризма до авиацията, като загубите се измерват в милиони на час.
Кой печели?
Въпреки мащабните щети, някои държави и сектори печелят. Според Financial Times Русия увеличава приходите си от петрол с около 150 милиона долара дневно. Ползи извличат и страни като Норвегия и Канада.
Военната индустрия също отчита ръст – компании като Lockheed Martin планират значително увеличение на производството.
Заключение
След един месец война балансът е ясен: огромни човешки жертви, растящи икономически щети и нарастващ риск от глобална енергийна криза. При липса на дипломатически пробив, конфликтът заплашва да се превърне в дългосрочен фактор за нестабилност в световен мащаб.
