Лагард: Светът трябва да се подготви за продължителна енергийна и икономическа криза

Президентът на Европейска централна банка Кристин Лагард предупреди, че последствията от войната в Иран могат да доведат до дългосрочна икономическа нестабилност, която се подценява от пазарите.

В интервю за The Economist тя посочи, че очакванията за бързо възстановяване на енергийните доставки са прекалено оптимистични. Според Международна агенция по енергията настоящата ситуация вече се разглежда като „най-сериозния енергиен шок в историята“.

Дългосрочни проблеми с доставките

Лагард подчерта, че щетите върху доставките на петрол и газ от региона на Персийския залив са значителни и няма как да бъдат компенсирани в кратък срок. По оценка на експертите в ЕЦБ, възстановяването на загубения капацитет ще отнеме години, а не месеци.

Тя предупреди, че именно постепенният ефект от тези сътресения крие риск – кризата може да се задълбочава бавно, което да доведе до закъсняла реакция от страна на правителствата и пазарите.

Ограничени възможности за реакция

По отношение на паричната политика Лагард заяви, че ЕЦБ разполага с инструменти за намеса, но подчерта, че основният проблем е ограниченото фискално пространство на държавите.

За разлика от периода 2022–2023 г., когато правителствата отделиха значителни средства за компенсиране на високите енергийни цени, сега бюджетните възможности са по-свити. Затова бъдещите мерки трябва да бъдат внимателно насочени – предимно към най-уязвимите домакинства и с временен характер.

Промени в глобалния ред

Лагард коментира и ролята на САЩ в световната икономическа система, като отбеляза, че настоящият модел се променя, но не е необходимо да бъде изцяло заменен. Според нея международни институции като Международен валутен фонд, Световна банка и Световна търговска организация могат да бъдат адаптирани към новите реалности.

Ролята на Европа

Въпреки предизвикателствата, Лагард смята, че Европа остава ключов фактор в глобалната икономика. Тя очерта няколко приоритета пред континента – изграждане на истински единен пазар, развитие на капиталовите пазари, стимулиране на иновациите и въвеждане на цифрово евро.

Според нея обаче реализирането на тези цели ще изисква по-голямо политическо единство, което става все по-трудно на фона на нарастващия национализъм в редица държави.

Коментирай