Mekica.com Новини от България и света
Войната в Близкия изток промени не само петролните цени и международните отношения — тя промени и начина, по който светът гледа на Балканите. Три съседни държави членки на НАТО — България, Румъния и Гърция — изведнъж се оказаха в центъра на най-мащабното преразпределение на отбранителни ресурси на Алианса от десетилетия насам.
Иранските ракети могат да достигнат до тук
Всичко започна с един неудобен въпрос: може ли Иран да удари България? Отговорът на военните анализатори е — теоретично да. Иранските балистични ракети с по-голям обсег като „Хорамшахр“, „Седжил“ и „Гадр“ имат деклариран обхват от 1 700 до 2 000 километра, а при намалена бойна глава — до 3 000. Това означава, че от Северозападен Иран тези ракети могат теоретично да достигнат до Гърция, България и Румъния — страните, в които се намират американски бази и обекти на НАТО.
На практика обаче вероятността за подобен сценарий е оценена като нищожна. Техеран изпрати официални уверения до София, че България не се разглежда като военна цел. Служебният министър на външните работи Надежда Нейнски потвърди, че в самото начало на ескалацията временно управляващият посолството ни в Иран е провел ключова среща в иранското Министерство на външните работи, където е изяснена неутралната позиция на страната ни.
Гръцкият „Пейтриът“ вече пази небето над България
Независимо от иранските уверения, НАТО не разчита само на думи. Гърция разположи батарея с ракети „Пейтриът“ на остров в Егейско море — стратегически избрана позиция, прикриваща най-вероятния маршрут на евентуални ирански дронове или ракети към Европа. Ако Техеран реши да удари с балистични ракети или дронове-камикадзе, най-вероятният им коридор минава именно над или около Егейско море.
В допълнение Гърция изпрати фрегати и изтребители F-16 да защитават Кипър, след като британската авиобаза „Акротири“ беше атакувана от ирански дронове. Атина на практика функционира като оперативен буфер между войната и останалата Европа.
Румъния — домакин на ракетния щит
На около 50 километра от река Дунав, в румънското Девеселу, се намира наземната инсталация на американския противоракетен щит AEGIS ASHORE — системата, проектирана да прихваща балистични ракети в средна фаза на полета. Тя е основният коз на НАТО срещу иранска балистична заплаха в региона.
От януари 2026 г. в Румъния стартира и огромен логистичен хъб на НАТО — Logistic Enabling Node Romania — допълващ полския хъб и осигуряващ оперативна дълбочина за Алианса в Югоизточна Европа. Базата „Михаил Когълничану“ край Констанца се обсъжда и за временно разполагане на американски самолети в контекста на текущата криза.
България — новата голяма база
Най-мащабната промяна обаче предстои именно за България. В района на Кабиле и Безмер край Ямбол се изгражда нова мащабна натовска база — съвместен проект между България и Италия, чийто министър на отбраната Гуидо Крозето подписа споразумението с българския си колега Атанас Запрянов.
Базата е проектирана да поеме многонационалната бойна група на НАТО, която вече расте до бригада и ще има готовност за разгръщане до цяла дивизия. Наблизо — в Безмер, се модернизира действащото военно летище. Анализатори смятат, че по своето стратегическо значение базата потенциално може да се нареди редом с „Рамщайн“ в Германия и „Инджирлик“ в Турция.
Три щита, наредени един до друг
Погледната в цялост, картината е следната: Гърция пази южния въздушен коридор с „Пейтриът“ и F-16. Румъния осигурява противоракетния щит AEGIS и логистичния хъб. България строи новата голяма сухопътна и въздушна база, която ще бъде гръбнакът на натовското присъствие в Югоизточна Европа.
Балканите — регионът, дълго смятан за „барутен погреб“ на Европа — се превръщат в нейния надежден отбранителен гръб. Не защото са го поискали, а защото войната го е наложила.
