Mekica.com Забавни и интересни видео клипове
В месарницата влиза куче, доближава до витрината с прясното месо и джафка. – Искаш месо? – Афф… – Телешко ли да бъде? – Афф… – Един килограм? – Афф… Месарят измерва един килограм, а кучето изважда пари от портмонето, вързано на десният му крак, плаща, захапва торбичката и си тръгва.Силно заинтригуван, месарят тръгнал след него. Кучето пресякло на зелен светофар и позвънило на една врата. Отвътре излязъл стопанинът му и започнал да му се кара. – Не му се карайте -н амесил се месарят – това е едно много умно куче! – Да да, много е умно – тази седмица трети път си забравя ключа за вратата…
🙂 🙂 🙂
Съдия към подсъдимия:
– Осъждам Ви на 50 лв. глоба за това, че сте ударили жена си!
Подсъдимия:
– Г-н съдия, може ли да платя 100 лв. и да я ударя още веднъж?
🙂 🙂 🙂
Момче закъснява след училище. Бащата го пита защо. Синът отговаря, че е помагал на възрастна жена да пресече улицата. Бащата го похвалва и му дава бонбон. На другия ден синът идва с няколко приятели.
– Тате, ние пак преведохме старицата през кръстовището.
Бащата им дал по една бонбон на всички. На третия ден дошъл сина с половината клас.
– Тате, преведохме старицата през кръстовището.
– А защо сте толкова много?
– Ами тя се съпротивляваше.
🙂 🙂 🙂
Баща се връща от продължителна командировка. Посреща го сина му с чисто нов велосипед.
– Откъде имаш това колело? – пита бащата. – Сигурно струва над 300 лева…
– Спечелих си пари от разходки, татко.
– От разходки ли?! Слушай, момченце, веднага ми кажи откъде си взел пари за колелото!
– Нали ти казвам, бе, татко – от разходки?! Един чичко идваше всеки ден да види мама, даваше ми 20 лева и ми поръчваше да се разходя…
🙂 🙂 🙂
Зима.
Детска градина.
Следобед.
Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
– Ама те са на обратно…!
Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
– А това не са моите обувки…!
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
– А къде са твоите?
– В къщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му, и със смес от надежда и отчаяние пита:
– А къде ти са ръкавичките?
– Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…
